Бугарско-српски центар – стожер бугарске националне мањине на југу Србије

Очување идентитета, културе и традиције, али и повезивање људи са обе стране границе, у средишту су рада Бугарско-српског центра у Врању. Посебна пажња усмерена је на младе, али и на стварање јачих веза са институцијама и локалним заједницама у Србији и Бугарској.

На југу Србије постоји простор у којем се сусрећу различите породичне приче, језици и културни утицаји. За припаднике бугарске националне мањине очување тог наслеђа није само питање традиције, већ и начина да се сопствени идентитет сачува и пренесе генерацијама које долазе. Управо на том пољу своје активности годинама развија Бугарско-српски центар у Врању.

Центар је основан са намером да буде место окупљања бугарске заједнице, али његов рад није ограничен само на питања мањинског идентитета. Кроз културне, образовне и омладинске програме граде се контакти који повезују Врање и друге градове југа Србије са Бугарском. Такав приступ посебно долази до изражаја кроз програме намењене младима, који су се показали као један од најважнијих начина за упознавање две културе.

Важан део активности Центра односи се и на подстицање припадника бугарске заједнице да слободно говоре о свом пореклу и негују сопствени идентитет. У том контексту покренута је и израда регистра припадника бугарске националне мањине, а председник Бугарско-српског центра др Дарко Аначков наглашава да је суштина иницијативе у охрабривању људи, а не у наметању начина националног изјашњавања.

„Према нашим проценама, на подручју Врања живи око 2.000 грађана бугарског порекла, укључујући и породице које су током претходних деценија досељене из Босилеграда и других крајева. Значајан број њих живи у насељу Рашка, Златокопу и другим местима на подручју града.

Наш циљ није да било коме намећемо начин на који ће се национално изјашњавати, већ да охрабримо људе да слободно негују своје порекло, језик, културу и традицију. Идентитет једног човека не треба да буде разлог за поделе, већ богатство средине у којој живи.

Предстојећи избори за Национални савет бугарске националне мањине такође су прилика да припадници заједнице активно учествују у остваривању својих права и изаберу представнике за које сматрају да ће најбоље заступати њихове интересе. Снажне мањинске институције, које раде транспарентно и у интересу заједнице, могу истовремено бити важан чинилац интеграције и мост сарадње између Србије и Бугарске.“

Један од препознатљивих праваца рада Центра јесте културна дипломатија. Уместо да се односи две заједнице граде искључиво кроз институционалне контакте, у Центру настоје да их приближе кроз дружење, радионице, путовања и упознавање са обичајима и културом суседне земље.

Такав приступ посебно је усмерен ка младима. Кроз пројекат „Културна дипломатија и млади – мост развоја бугарско-српских односа“ били су повезани млади из више градова југа Србије. Пројекат је обухватио Врање, Владичин Хан, Сурдулицу, Босилеград, Лесковац, Ниш, Пирот и Димитровград, а његова реализација била је усмерена на упознавање младих са културом и традицијом две земље.

„Пројекат „Културна дипломатија и млади – мост развоја бугарско-српских односа“ сматрам једним од најзначајнијих пројеката које смо реализовали. Тада сам рекао, а и данас верујем, да су млади можда наши најбољи амбасадори културе. Они су много мање оптерећени догађајима из прошлости и природно су окренути будућности.

Прошлост не можемо променити, али можемо одлучити какву ћемо будућност градити. Наш циљ треба да буде будућност у којој ће људи са обе стране границе живети у пријатељству, међусобном поштовању и сарадњи, у заједничком европском простору. Млади из Врања, Владичиног Хана, Сурдулице, Босилеграда, Лесковца, Ниша, Пирота и Димитровграда показали су кроз овај пројекат колико лако могу да се повежу када им пружимо прилику.

У наредном периоду настављамо са активностима. У октобру планирамо дводневну екскурзију у Пловдив за наше чланове, у децембру традиционалну доделу новогодишњих пакетића деци, а наредне године радионицу израде мартеница и ускршњу радионицу. Желимо да кроз културу, традицију и непосредно дружење наставимо да повезујемо људе и градимо пријатељство између наших заједница.“

За Центар је, међутим, важно да се активности не заврше на културним програмима. Сарадња са локалном самоуправом види се као могућност да се покрену и иницијативе у другим областима, од образовања и екологије до социјалне и здравствене заштите.

Једна од конкретнијих иницијатива односи се на повезивање Врања и Ћустендила. Сарадња две локалне средине требало би да отвори простор за нове заједничке пројекте, а у Центру је виде и као пример како локалне иницијативе могу да допринесу ширим односима Србије и Бугарске. Сарадња Града Врања и Бугарско-српског центра већ је била формализована кроз споразум усмерен на развој пројекта културне дипломатије младих.

„Сарадњу Бугарско-српског центра са Градом Врањем оцењујем као коректну, са јасним простором и обостраним интересом за њено даље унапређење. Посебно видимо могућности за заједничке иницијативе у областима образовања, екологије, здравствене и социјалне заштите, енергетске ефикасности и дигитализације.

Посебно сам поносан што је иницијатива за успостављање сарадње између Врања и Ћустендила, коју смо покренули, добила институционалну подршку. Са српске стране процедура је завршена, а очекујемо завршетак одговарајућих корака и са бугарске стране, након чега би могао да уследи први званични сусрет представника две локалне самоуправе и даље конкретизовање сарадње. Верујем да овакве иницијативе најбоље показују како локални ниво може допринети укупним односима Србије и Бугарске.

Када је реч о Националном савету бугарске националне мањине, до сада нисмо остварили конкретнију институционалну сарадњу. Још приликом оснивања БСЦ-а 2017. године упутили смо информацију о нашој иницијативи, али тада није дошло до даљег развоја сарадње. Ипак, сматрам да треба гледати напред. Бугарско-српски центар је отворен за сарадњу са свим институцијама и организацијама које искрено желе да допринесу очувању идентитета бугарске заједнице и развоју добрих односа Србије и Бугарске.“

Од рада са младима и очувања традиције до настојања да се успоставе нови облици институционалне сарадње, Бугарско-српски центар своју улогу гради на више страна. Његов значај није само у томе што окупља припаднике једне националне заједнице, већ и у томе што отвара простор да се о култури, идентитету и различитостима разговара без подела.

На југу Србије, где се вековима укрштају различити утицаји, очување националне посебности не мора бити супротно повезивању са другим заједницама. Напротив, управо упознавање сопственог наслеђа и поштовање туђег могу да буду основ за стабилније односе. У томе се и огледа идеја Бугарско-српског центра – да очување идентитета буде полазиште за сарадњу, а не граница која раздваја људе.

Текст је део пројекта „Бугарски прозор – български прозорец“ суфинансиран од стране Министартва информсања и телекомуникација РС. Ставови изнети у подржаном медијском пројекту нужно не изражавају ставове органа који је доделио средства.

Запазването на идентичността, културата и традициите, както и свързването на хора от двете страни на границата, са в основата на работата на Българо-сръбския център във Враня. Специално внимание се обръща на младите хора, но също така и на създаването на по-силни връзки с институции и местни общности в Сърбия и България.
В Южна Сърбия има пространство, където се срещат различни семейни истории, езици и културни влияния. За членовете на българското национално малцинство запазването на това наследство е не само въпрос на традиция, но и начин да съхранят и предадат собствената си идентичност на бъдещите поколения. Именно в тази област Българо-сръбският център във Враня развива дейността си от години.
Центърът е основан с намерението да бъде място за събиране на българската общност, но работата му не се ограничава само до въпроси, свързани с малцинствената идентичност. Чрез културни, образователни и младежки програми се изграждат контакти, които свързват Враня и други градове в Южна Сърбия с България. Този подход е особено очевиден в програми, насочени към младите хора, които са се доказали като един от най-важните начини за опознаване на двете култури.
Важна част от дейността на Центъра е свързана и с насърчаването на членовете на българската общност да говорят свободно за своя произход и да култивират собствената си идентичност. В този контекст е стартирано създаването на регистър на членовете на българското национално малцинство, а президентът на Българо-сръбския център д-р Дарко Аначков подчертава, че същността на инициативата е да насърчава хората, а не да налага начин на национално изразяване. „Според нашите оценки, в района на Враня живеят около 2000 граждани от български произход, включително семейства, имигрирали от Босилеград и други райони през последните десетилетия. Значителен брой от тях живеят в селището Рашка, Златокоп и други места в градската зона.

Нашата цел не е да налагаме на никого начина, по който ще декларира своята националност, а да насърчаваме хората свободно да ценят своя произход, език, култура и традиции. Идентичността на човек не трябва да бъде причина за разделения, а богатството на средата, в която живее.

Предстоящите избори за Национален съвет на българското национално малцинство са и възможност за членовете на общността да участват активно в упражняването на правата си и да изберат представители, които според тях най-добре ще представляват интересите им. Силните институции на малцинствата, които работят прозрачно и в интерес на общността, могат едновременно да бъдат важен фактор за интеграция и мост на сътрудничество между Сърбия и България.“

Едно от разпознаваемите направления в работата на Центъра е културната дипломация. Вместо да изгражда отношения между двете общности единствено чрез институционални контакти, Центърът се стреми да ги сближи чрез социализиране, семинари, пътувания и опознаване на обичаите и културата на съседната страна.

Подобен подход е насочен специално към младите хора. Чрез проекта „Културна дипломация и младеж – мост за развитие на българо-сръбските отношения“ бяха свързани млади хора от няколко града в Южна Сърбия. Проектът включваше Враня, Владичин хан, Сурдулица, Босилеград, Лесковац, Ниш, Пирот и Димитровград, а изпълнението му имаше за цел да запознае младите хора с културата и традициите на двете страни.
„Считам проекта „Културна дипломация и младеж – мост за развитие на българо-сръбските отношения“ за един от най-значимите проекти, които сме реализирали. Тогава казах и вярвам и днес, че младите хора са може би най-добрите ни посланици на културата. Те са много по-малко обременени от събития от миналото и са естествено ориентирани към бъдещето.

Не можем да променим миналото, но можем да решим какво бъдеще ще изградим. Нашата цел трябва да бъде бъдеще, в което хората от двете страни на границата ще живеят в приятелство, взаимно уважение и сътрудничество, в общо европейско пространство. Млади хора от Враня, Владичин хан, Сурдулица, Босилеград, Лесковац, Ниш, Пирот и Димитровград показаха чрез този проект колко лесно могат да се свържат, когато им се даде възможност.

В следващия период ще продължим с нашите дейности. През октомври планираме двудневна екскурзия до град Пловдив за нашите членове, през декември традиционното раздаване на новогодишни пакети на деца, а догодина работилница за изработване на мартеници и великденска работилница. Искаме да продължим да свързваме хората и да изграждаме приятелство между нашите общности чрез култура, традиция и…“ директно взаимодействие.“
За Центъра обаче е важно дейностите да не се ограничават само до културни програми. Сътрудничеството с местната власт се разглежда като възможност за стартиране на инициативи в други области, от образование и екология до социални и здравни грижи.
Една от по-специфичните инициативи е свързана със свързването на Враня и Кюстендил. Сътрудничеството между двете местни общности би трябвало да отвори пространство за нови съвместни проекти, а Центърът го вижда като пример за това как местните инициативи могат да допринесат за по-широките отношения между Сърбия и България. Сътрудничеството между град Враня и Българо-сръбския център вече е формализирано чрез споразумение, насочено към разработване на проект за младежка културна дипломация.

„Оценявам сътрудничеството между Българо-сръбския център и град Враня като правилно, с ясен обхват и взаимен интерес за по-нататъшното му подобряване. Виждаме особено възможности за съвместни инициативи в областта на образованието, например…